Gummo

Warning! За хора, на които любимият филм им е "Titanic", ги съветвам да не четат по-надолу. Не искам да дискриминирам, но шансът Gummo да им хареса, гравитира около нулата.
Gummo. Продукт на гениалния Harmony Korine, който явно не умее нищо друго освен да атакува мозъците на нищо неподозиращите хора, седнали да гледат филмите му. Той е от тези творци, които или страстно мразиш, или им ставаш фен до гроб. Няма средно положение.
Действието във филма се развива (по-скоро се случва) в едно забутано градче в щата Охайо, което е било полуразрушено от ураган в миналото. В резултат на икономическото западане на града, жителите му тънат в блаженствен нихилизъм, забавлявайки се със събиране на трупове на котки или пребиването на съвсем невини столове. Спирам да обяснявам какво се случва във филма, няма абсолютно никакъв смисъл. Поредицата сцени, привидно, нямащи връзка помежду си, след известно време започват да избистрят картинката на един антипод на всички американски филми, които сте гледали през живота си. Филмът предлага толкова въпроси и отговори, че е невъзможно да го видиш само веднъж. С всяко гледане излиза нещо ново, което не е било забелязано преди.
Филмът е и заснет майсторски, привидната стилистика на low budget филм може да подведе, че става въпрос за евтин B-movie. Всъщност Harmony Korine толкова майсторски е направил целият продукт, че е просто е трудно да се повярва. Същото се отнася и за монтажа, начинът, по който епизодите са сглобени трябва да бъде видян.
Лично мое мнение - един от най-добре направените филми.Някога!

P.S. Ако някой реши да гледа, съветвам да подходите все едно гледате филм за първи път в живота си. Ако нямате в главата си идеята "какво-се-предполага-че-представлява-един-филм", ще може да се насладите на 100%.

За добро разположение на духа преди заспиване

Баба казва - "чаша мляко с мед", аз казвам малко Wax Tailor и евентуално мед, ако има желаещи.

Park Live Fest Episode 1 или ден първи.

18 юни. Начало след 17.00 - така пише в програмата. Много си падам по конкретиката, то и 23.00 е след 17.00 anyway... Аз, все пак, не рискувах съвсем и се появих малко след 18ч. Още свиреха R.O.B.T.F. - абосолютно съм незапозната с тяхното творчество, така че ще се въздържа от коментар. Мога само да кажа, че вокалистът прояви завиден ентусиазъм като се има предвид, че имаше само един човек пред сцената, всички други все още седяха по тревата наоколо. И това е нещо, все пак.

Следващият акт беше Pilooski. Роденият в Париж Cedric Marszewski, според мен беше добър, но просто имаше лошия късмет да е сред първите. А, както знаем, ние българите имаме нужда от известно разчупване на ледовете преди да дадем безграничната си и страстна любов на някой. Представеният мултистилов микс от соул, диско, електро, рок, техно и фънк, все пак успя да предизвика реакция в малобройната все още публика.

Дойде ред на Nasekomix. Българското трио явно беше очаквано, защото с появата им тълпата видимо се приближи към сцената. Вокалистката Андрония показа интересен глас и, неочаквано за незапознатите, умения да свири на акордеон. Много се изкефих на следното - част от текста на парчето Injectsong

"...ослепях от много думи,

оглушах от тъмнина,

мойто тяло ми е тясно,

ще се сгъна в точица..."

Яко, а? Като цяло 6ест на Nasekomix!

Next on the menu - Little Dragon. Мммм май трябваше да съм по-впечатлена, отколкото се получи. Чух и положителни оценки, така че може проблема да си е лично мой. Даа, да, имат вокалистка шведко-японка, басистът има голяма руса брада, този на клавирни има малко по-малка руса брада (или май беше обратното). На който му дреме, да се поинтересува. Аз си чаках Tricky.

И той дойде и донесе със себе си усещането за цяяяял един Бристол (не че съм ходила, ама така си го представям :P) Доживяхме да видим, на родна земя, легендарна фигура от трип хопа. Да не повярва човек. Публиката вече станала нетърпелива се сгъсти доста на огражденията пред сцената. Tricky излезе с live бандата си (мноого китари за трип хоп икона) и неизбежния женски вокал, който този път принадлежеше на Franceska Belmont, която трябва да призная беше доста яка. И като присъствие, въпреки че беше в сянката на Tricky, и като гласови данни. Към самото изпълнение - мистър Tricky пя почти през цялото време гол до кръста, обикновено пеейки на два микрофона или по-точно пеейки на единия и блъскайки другия в гърдите си. За поведението му на сцена има само две думи ROCK STAR. Абсолютното лошо момче - постоянно взимаше микрофона на горката Franceska, която в такива моменти просто се дръпваше назад и се обръщаше с гръб към публиката. През цялото време някой тичаше да оправя техниката, просто защото Tricky пускаше на земята микрофона, който решеше, че вече не му трябва. Да не говорим за оплитане на кабели, и влаченето на стойки за микрофони, което по никакъв начин не го спираше, като не оставаше нищо друго на екипа, освен да тича след него и да спасява каквото може. Имам само едно оплакване, setlista-а му не ми беше най-впечатляващ. Можеше да наблегне на по-обичаните от феновете парчета, но както се знае - пълно щастие няма. Като цяло всичко вървеше чудесно до момента, в който не се скапа озвучаването. Просто всичко изгасна. Ама, ние сме си в България и никой от публиката не беше особено изненадан и настроен негативно, но явно за Tricky като професионалист си беше голям гаф. Затова в момента, в който всичко се оправи, ентусиазмът му нарастна трикратно, вероятно за да компенсира. Епогеят на цялото му безумие беше, когато покани публиката да се качи на сцената. Естествено, ентусиасти имаше и за секунди огражденията бяха прескочени и на сцената се заформи едно щастливо пого. Пълна откачалка, според мен(в най-прекрасния смисъл на думата). Как му покриват идиотщините, застаховките, не ми е много ясно. Слава богу, този път щети нямаше. Абе, Tricky размаза цялата публика и показа как го правят големите. Само не разбрах защо не беше извикан на бис, май погото на сцената така шокира хората, че те даже не се усетиха какво да правят. Всичко на всичко, една от моите мечти се сбъдна в доста сносни размери.